Жълтият цвят на пустинята сякаш преливаше постепенно в засенченото от слънцето бледосиньо небе. Той продължаваше да върви. Щеше да върви още дълго, докато и последните сили го напуснат. Не съжаляваше за нищо. Беше живял дълъг и красив живот. Бе осигурил добра основа на своите синове и дъщери, за да намерят и те своят път в живота. Бе намерил своята любов, заедно бяха живели щастливо цели 30 години. Когато тя почина, той разбра, че няма да може да продължи без нея. Не искаше.
Когато най-големият му син заяви, че ще се включи в кръстоносният поход, той не се опита да го спре, а замина с него. Единственото, което искаше, бе да го опази жив и тайно се надяваше, че в Светите земи може да намери вечен покой със своята любима.
Слънцето продължаваше безмилостно да пече върху самотната фигура. Той бе едър за възрастта си. Бе запазил доброто си телосложение, благодарение на непрестанната работа в градината. Винаги бе изпълнен с енергия и усмихнат. Нищо не можеше да го спре.
Вече не бе така усмих ...