Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследват, тези облаци, но винаги се вдигат накрая. Не може да вървят винаги след теб. Нали бурята отшумя?
Така си мислеше.
Но все пак времето минаваше. Обмисляше какви ли не варианти – да се обади на този или на онзи; да звънне на една своя приятелка в радиото. А тя защо не се обажда? Не може да не е чула за скандала в телевизията и за уволнението. Щом не я търси, значи не иска да говори с нея. Имаше още двама-трима, които можеше да помоли за съдействие. Беше съгласна и на временен ангажимент – някакъв медиен проект или нещо такова. Но винаги преди да посегне към телефона да набере номера, започваше да обмисля какво точно да каже, как да прикрие гордостта си, с какви думи да опише неспособността си ...