2 min reading
Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му откажем. Обичаше да спи в краката ни, искаше, да чувства топлината ни и ако не се долепеше плътно до някой от двама ни, не можеше да се успокои и да заспи.
Ден след ден , порастваше, започна да изпълнява команди, а ние да го учим на много неща и то се справяше чудесно. Беше толкова любвеобилно и нежно, с кафяво коремче и черно гръбче, а лапичките, едни такива пухкави, тежеше около 8 кг. Когато го изкъпвахме, ставаше къдраво като плюшена играчка.
Съпругът ми му купи намордник и по време на разходките навън, го слагахме на устата му. Не хапеше, но много ни ревнуваше от други хора, не даваше дума да си кажем с никой, започваше да се нахвърля върху него.
Летните месеци живеехме на ранчото, което ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up