Jul 11, 2017, 10:45 PM  

Кукувица 

  Prose » Narratives
2154 9 46
2 мин reading

Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята.  Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.

    Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...

    Любка и Григор поднесоха лицата си пред нейният безцелен поглед, грабнаха детето от ръцете ѝ. Тя инстинктивно ги протегна,но се отказа да търси рожбата си, защото едва започна да съзнава,че държи в тях цветя, които ѝ се сториха ненужни.

     Любка и Григор говореха радостно един през друг...Разбра само, че не бива да се тревожи; че всичко е наред.

     Настаниха я в кола-там усети, че цветята не заменят топлината на детското телце-и си го поиска.

      Дадоха ѝ детето,и тя притихна на задната седалка,без да го погледне,с отпуснати на коленете лакти.

      Колата спря и някой ѝ помогна да слезе с детето. Заизкачва се машинално към асансьора и зачака да щракне вратата му, докато Любка ѝ говореше за кошче, пелени, биберони и прочие-Григор отвори вратата към тъмната и малко страшна,без прозорци кутия, която започна да брои етажите със светлината на бутоните си, докато изскимтя на осмият етаж и спря.

       Излизайки от рамката на асансьорната шахта,Тонка налетя на друга отворена врата,поспря се;и пристъпи прага към коридора.Още там ѝ взеха детето,но тя не реагира с търсене,а само въздъхна пред огледалото на портмантото. Смесица от чувства премина през тялото ѝ и тя потърси някъде да седне – намери се върху поставката за чадъри.

         Любка я въведе в стая с фотьойл,поставен недалеч от бебето, което кротко спеше в детско креватче.

           Вратата се отвори и две детски главици съчувствено и свойски заоглеждаха повитото спящо дете.

           Беше пролет. Отнейде закука кукувица.Тонка се заслуша в унес, който накара Любка и Григор да се усмихнат облекчително.

           Изведнъж Тонка бързо погледна детето си, хвана се за гърлото и с усилие преглътна...

           Григор досетливо я поведе към терасата на юг – тя не беше остъклена и на нея човек усещаше простора. Услужливо я настани на малко столче и понечи да донесе вода от кухнята...

           Тогава чу кукувицата – беше на терасата. Докосна лицето си, не беше сън; стоеше и броеше куканията, които бяха толкова близо, че не смееше да пристъпи,за да не отлетят... Събра смелост, отвори вратата ,и се вцепени.

            Тонка стоеше в цял ръст на парапета, разперила ръце за полет; с леко приведено в устрем тяло.

            Прибеля му на очите. Гласът на Тонка кънтеше еднакво с ритъма на кръвта му... Странно, в главата си нямаше нищо, освен глас на кукувица, който ехтеше с ироничен, загатващ тон и обезсмисляше всяко движение...

             Тя литна, кукайки надолу, с размахани, като за сбогом ръце.

              Григор изхълца отрезвително – и не дотам, наведе се над парапета и видя през мъгла простряното тяло, безжизнено застинало в детския кът на блока.

              Новороденото проплака оттатък.

              Навярно беше огладняло.

 

             

 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Иржи, благодаря за коментара!В този разказ искам да заостря вниманието на читателя върху крехкостта на човека, колко малко му трябва да е щастлив и колко лесно може да изпадне в отчаяние.Но в живота всяка крайност е нежелателна.
    Животът е такъв , какъвто го направим!
  • Прочетох и тоя разказ,Стойчо,наистина тъжен,но от живота,а теб явно те бива и в повествованието...Като съм гледала в някои филми започват с края,например в случая самоубийството..."Кукувица кукаше някъде наблизо.На балкона стоеше млада жена,отброяваше куканията и сякаш на филм започваха да се изреждат картини...Нейния живот!Какво беше видяла,докъде беше стигнала,но изведнъж..."Такава идея ми хрумна,защото и на мен се прииска още малко да открехнеш завесата като разкажеш защо се е стигнало до там...Вероятно несподелена любов или ...изнасилване...Права е Кети и Валя-оставяш ни сами да гадаем...И това си има своя чар!
  • Взето от живота ни,за съжаление...
    Благодаря,Екатерина.
  • Благодаря за оценката,Sunny_EL !
  • Покъртителна история!
    Един млад живот угасва по нелеп начин и
    едно сираче остава без майчина топлина и ласка...
    Поздравления за умението ти да разкзваш по завладяващ начин, Стойчо!
  • 😥...
    Фреди, благодаря за подкрепата.
  • Поздравления!
  • Не думай! Валентина, човек се връща там където му е хубаво;или понякога когато е тъжен... Поне при мен е така.
  • С Кети. Няколко пъти го чета, Стойчо.
  • Благодаря,Катя... Когато го писах,не се вдъхновявах, защото исках да бъде възможно кратко.Една тъжна история, колкото и да я разкрасяваш, няма как да стане ведра.
    Благодаря за подкрепата!
  • Много ми хареса. Чете се леко, изчистено, въздействащо е.
  • За жалост...
  • Толкова е тъжно.... и истинско, за жалост...
  • 😘!!!
  • ...❤
  • Всяка дума е излишна...
  • Невероятно силно усещане.
  • За съжаление,да!
  • трагично и истинно
  • Бих благодарил, ако не беше нужно да пиша подобни трагедии!
  • Личи си, че е по истински случай. Хубаво написано.
  • Тъгата не крие истинското си име... Благодаря!
  • Ужасно тъжно и истинско! Много силно!
  • Благодаря ви, Гавраил и Теодора! Тези трагични развръзки ни съпътстват почти всеки ден.
  • Успял си да пресъздадеш не толкова физическата колкото душевната смърт на един безмислен живот сътворен от нашата действителност.
    Поздравление!
  • Благодаря,но бих искал да напиша нещо жизнеутвърждаващо,но за съжаление това е по истински случай в София, само имената са сменени.
  • Разказа е страхотен. Образност, очаквания и трепети.Силен и смразяващ край.Браво
  • Покъртителен разказ, Стойчо. Прочитът му ме разтърси из основи. Желая ти да напишеш още много такива силни текстове!

    Благодаря, че не си ме забравил и че коментира и постави в Любими стихотворението ми "Днес"!
  • Тъгата е в душата на любовта ...И когато се превръща в скръб е жалко.Съжалявам.Благодаря, Албена!
  • Разтърсваща човешка драма...Много добре си я разказал. И финалът е силен! Поздрави!
  • Благодаря, Елица!Все си мисля: защо се стига до там,как в България този наш живот е толкова безкомпромисен?!
  • Самота и безнадеждност...
    В това е драмата на Тонка. Добре си предал психологичното й състояние, Стойчо.
    Поздрави!
  • Благодаря,LATINKA-ZLATNA!С пожелания за нова среща на страницата на сайта!
  • Разтърсващ разказ! Заглавието много подхожда на случката, която описваш в него! Браво, Стойчо!
    Хубава вечер!
  • 😑!!!
  • Разказът е страхотен, може би няколко думички още - какво се е случило с Тонка, например. А така караш читателя да го дописва, но това всъщност е и достойнството му!
  • Благодаря ви, Давид и Росица! Този разказ стоя повече от десет години непубликуван.През 2008 г.го дадох на един гл.редактор на регионален вестник,но нещо зацикли и едва сега реших да го предоставя на читателите.
  • Дълбок психологизъм... Разтърсващ разказ!
  • Харесах, Стойчо! Особенно как кукувицата гука и сякаш приканва Тонка и накрая как бебето проплаква сякаш разбира, че няма повече да види майка си. Поздравления!
  • Благодаря ви, Владимир и Василка!
  • Харесах!
  • Браво, хареса ми.
  • Има и такива неща в нашата действителност...
  • много силен , но и тежък разказ...
  • Това е от нещата, които не се забравят като ги прочетеш.
  • уникално
Random works
: ??:??