Кукувица
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството...
Любка и Григор поднесоха лицата си пред нейният безцелен поглед, грабнаха детето от ръцете ѝ. Тя инстинктивно ги протегна,но се отказа да търси рожбата си, защото едва започна да съзнава,че държи в тях цветя, които ѝ се сториха ненужни.
Любка и Григор говореха радостно един през друг...Разбра само, че не бива да се тревожи; че всичко е наред.
Настаниха я в кола-там усети, че цветята не заменят топлината на детското телце-и си го поиска.
Дадоха ѝ детето,и тя притихна на задната седалка,без да го погледне,с отпуснати на коленете лакти.
Колата спря и някой ѝ помогна да слезе с детето. Заизкачва се машинално към асансьора и зачака да щракне вратата му, докато Любка ѝ говореше за кошче, пелени, биберони и прочие-Григор отвори вратата към тъмната и малко страшна,без прозорци кутия, която започна да брои етажите със светлината на бутоните си, докато изскимтя на осмият етаж и спря.
Излизайки от рамката на асансьорната шахта,Тонка налетя на друга отворена врата,поспря се;и пристъпи прага към коридора.Още там ѝ взеха детето,но тя не реагира с търсене,а само въздъхна пред огледалото на портмантото. Смесица от чувства премина през тялото ѝ и тя потърси някъде да седне – намери се върху поставката за чадъри.
Любка я въведе в стая с фотьойл,поставен недалеч от бебето, което кротко спеше в детско креватче.
Вратата се отвори и две детски главици съчувствено и свойски заоглеждаха повитото спящо дете.
Беше пролет. Отнейде закука кукувица.Тонка се заслуша в унес, който накара Любка и Григор да се усмихнат облекчително.
Изведнъж Тонка бързо погледна детето си, хвана се за гърлото и с усилие преглътна...
Григор досетливо я поведе към терасата на юг – тя не беше остъклена и на нея човек усещаше простора. Услужливо я настани на малко столче и понечи да донесе вода от кухнята...
Тогава чу кукувицата – беше на терасата. Докосна лицето си, не беше сън; стоеше и броеше куканията, които бяха толкова близо, че не смееше да пристъпи,за да не отлетят... Събра смелост, отвори вратата ,и се вцепени.
Тонка стоеше в цял ръст на парапета, разперила ръце за полет; с леко приведено в устрем тяло.
Прибеля му на очите. Гласът на Тонка кънтеше еднакво с ритъма на кръвта му... Странно, в главата си нямаше нищо, освен глас на кукувица, който ехтеше с ироничен, загатващ тон и обезсмисляше всяко движение...
Тя литна, кукайки надолу, с размахани, като за сбогом ръце.
Григор изхълца отрезвително – и не дотам, наведе се над парапета и видя през мъгла простряното тяло, безжизнено застинало в детския кът на блока.
Новороденото проплака оттатък.
Навярно беше огладняло.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох и тоя разказ,Стойчо,наистина тъжен,но от живота,а теб явно те бива и в повествованието...Като съм гледала в някои филми започват с края,например в случая самоубийството..."Кукувица кукаше някъде наблизо.На балкона стоеше млада жена,отброяваше куканията и сякаш на филм започваха да се изреждат картини...Нейния живот!Какво беше видяла,докъде беше стигнала,но изведнъж..."Такава идея ми хрумна,защото и на мен се прииска още малко да открехнеш завесата като разкажеш защо се е стигнало до там...Вероятно несподелена любов или ...изнасилване...Права е Кети и Валя-оставяш ни сами да гадаем...И това си има своя чар!
-
Взето от живота ни,за съжаление...
Благодаря,Екатерина. -
Благодаря за оценката,Sunny_EL !
-
Покъртителна история!
Един млад живот угасва по нелеп начин и
едно сираче остава без майчина топлина и ласка...
Поздравления за умението ти да разкзваш по завладяващ начин, Стойчо! -
😥...
Фреди, благодаря за подкрепата. -
Поздравления!
-
Не думай! Валентина, човек се връща там където му е хубаво;или понякога когато е тъжен... Поне при мен е така.
-
С Кети. Няколко пъти го чета, Стойчо.
-
Благодаря,Катя... Когато го писах,не се вдъхновявах, защото исках да бъде възможно кратко.Една тъжна история, колкото и да я разкрасяваш, няма как да стане ведра.
Благодаря за подкрепата! -
Много ми хареса. Чете се леко, изчистено, въздействащо е.
-
За жалост...
-
Толкова е тъжно.... и истинско, за жалост...
-
😘!!!
-
...❤
-
Всяка дума е излишна...
-
Невероятно силно усещане.
-
За съжаление,да!
-
трагично и истинно
-
Бих благодарил, ако не беше нужно да пиша подобни трагедии!
-
Личи си, че е по истински случай. Хубаво написано.
-
Тъгата не крие истинското си име... Благодаря!
-
Ужасно тъжно и истинско! Много силно!
-
Благодаря ви, Гавраил и Теодора! Тези трагични развръзки ни съпътстват почти всеки ден.
-
Успял си да пресъздадеш не толкова физическата колкото душевната смърт на един безмислен живот сътворен от нашата действителност.
Поздравление! -
Благодаря,но бих искал да напиша нещо жизнеутвърждаващо,но за съжаление това е по истински случай в София, само имената са сменени.
-
Разказа е страхотен. Образност, очаквания и трепети.Силен и смразяващ край.Браво
-
Покъртителен разказ, Стойчо. Прочитът му ме разтърси из основи. Желая ти да напишеш още много такива силни текстове!
Благодаря, че не си ме забравил и че коментира и постави в Любими стихотворението ми "Днес"! -
Тъгата е в душата на любовта ...И когато се превръща в скръб е жалко.Съжалявам.Благодаря, Албена!
-
Разтърсваща човешка драма...Много добре си я разказал. И финалът е силен! Поздрави!
-
Благодаря, Елица!Все си мисля: защо се стига до там,как в България този наш живот е толкова безкомпромисен?!
-
Самота и безнадеждност...
В това е драмата на Тонка. Добре си предал психологичното й състояние, Стойчо.
Поздрави! -
Благодаря,LATINKA-ZLATNA!С пожелания за нова среща на страницата на сайта!
-
Разтърсващ разказ! Заглавието много подхожда на случката, която описваш в него! Браво, Стойчо!
Хубава вечер! -
😑!!!
-
Разказът е страхотен, може би няколко думички още - какво се е случило с Тонка, например. А така караш читателя да го дописва, но това всъщност е и достойнството му!
-
Благодаря ви, Давид и Росица! Този разказ стоя повече от десет години непубликуван.През 2008 г.го дадох на един гл.редактор на регионален вестник,но нещо зацикли и едва сега реших да го предоставя на читателите.
-
Дълбок психологизъм... Разтърсващ разказ!
-
Харесах, Стойчо! Особенно как кукувицата гука и сякаш приканва Тонка и накрая как бебето проплаква сякаш разбира, че няма повече да види майка си. Поздравления!
-
Благодаря ви, Владимир и Василка!
-
Харесах!
-
Браво, хареса ми.
-
Има и такива неща в нашата действителност...
-
много силен , но и тежък разказ...
-
Това е от нещата, които не се забравят като ги прочетеш.
-
уникално
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Животът е такъв , какъвто го направим!