- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила. Хайде.
Върна се в стаята и го завари да продължава упорито с комплекса упражнения, определено добър знак.
Ще опита отново да включи стария бацил, стига си е почивал. След кратка борба успя, имаше десетки обаждания от Ива. "Добре съм при него" - остави ѝ смс и пак го изключи. Нямаше да я издаде.
Ще отиде в края на пътеката да помоли лекарите за по- дълъг болничен, вече си подготви ревлива история. Дано не ме изгонят от работа, - помисли си със съжаление, толкова я търсих.
- Хайде да ти помогна в банята- помами го с тънко краче. Той подкара доволен натам. Изведнъж всичко просветля вчера с изненадващото ѝ завръщане. Надеждата блестеше в погледа му, зарадва се сърчицето му.
- Какво щях да прав ...