svetlitschka (Светличка)
559 4814
Jul 3, 2022, 8:25 PM  

 Кулата 3 

  Prose
354 1 5
Multi-part work « to contents
1 мин reading

  - Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.

 - Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.

 - Ще си мълча като изключения ти телефон.

 - Блокира... Не можех да се мотая повече. 

 - Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила. Хайде.

 Върна се в стаята и го завари да продължава упорито с комплекса упражнения, определено добър знак.

Ще опита отново да включи стария бацил, стига си е почивал. След кратка борба успя, имаше десетки обаждания от Ива. "Добре съм при него" - остави ѝ смс и пак го изключи. Нямаше да я издаде.

 Ще отиде в края на пътеката да помоли лекарите за по- дълъг болничен, вече си подготви ревлива история. Дано не ме изгонят от работа, - помисли си със съжаление, толкова я търсих.

  - Хайде да ти помогна в банята- помами го с тънко краче. Той подкара доволен натам. Изведнъж всичко просветля вчера с изненадващото ѝ завръщане. Надеждата блестеше в погледа му, зарадва се сърчицето му.

  - Какво щях да правя без теб? 

  - Да рисуваш мрачни картини насън, държиш ли все още здраво четката в съня си? 

  - Всяка нощ те извайвах все по- хубава, но си е друго да ми позираш наживо. Как ще изчакам няколко месеца...

  - Няма да остареем в кулата, обещавам ти. - прегърна го тя.

  - Ти няма да я оставиш да ни обсеби, на това разчитам. Ще ни стигнат ли силите, Муди? Не се ли съмняваш понякога...

  - Не. Избягвам да умувам. Щом толкова натрапчиво ни се явяваше и на двамата, а подминахме знаците, трябвало е да се затворим в нея. 

 - Значи, събличаме се само по чувства и следваме топлината. 

 Тя кимна унесено.

» next part...

© Светличка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??