Семейството на леля Роза и чичо Станьо се пренесе да живее в Столицата. Бързо намериха малка къщичка с двор. Станьо ходеше на работа, а Роза започна да посещава разни курсове и сбирки. Тя искаше хората да я приемат като столичанка.

Преди да напуснат родното градче, те обявиха, че може да им гостуват всички, които идват в столицата.

И ето – един ден наистина се позвъни. Беше бай Страхил. Роза го посрещна, нагости и като видя, че гостът се кани да излиза, тя му каза:

- И да внимаваш. Това е столица. Тука хората се държат възпитано, не се блъскат, а в трамвая молят да им направят път, за да минат.

Гостът я изслуша внимателно и накрая каза:

- Моля да ми го напишеш, защото ще забравя.

С листа в ръка, Страхил тръгна да завладява столицата. Стигна до трамвая и реши да се качи, но още с качването, почна да се блъска. Хората го изгледаха недоволни. Един даже попита:

- Къде ти е културата, човече.

Бай Страхил само това чакаше. Той бръкна горд в джоба си и размаха листа:

- Виждаш ли, ето къде ми е културата, а ти само ме обвиняваш!