III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоювал правото да седи до прозореца, но като утешителна награда Лора избираше музиката и затова не му се сърдеше. Колко добре я познава Емил, тя щеше да опява през целия път, ако не беше завъртял нещата така, че да не се чувства победена. Благодарение на неговата дипломатичност сега двамата пътуваха в чудесно настроение, споделяха си белите слушалки на Лора и по тях звучеше “Blue blue sky” в изпълнение на Бийтълс.
Имаше доста хора по седалките, автобусът беше почти пълен. Повечето пътуваха до работните си места в София, жени и мъже, мълчаливи и угрижени. Малка част от пътниците, туристи, бяха понесли огромни куфари със себе си. Всички бяха възрастни, нямаше ученици. На Лора и Емил им се струваше ...