зорница (Любомира Нанева)
29 2
Feb 22, 2022, 10:24 AM

 Към безкрайното синьо на морето (част 1) 

  Prose » Novels
1330 0 1
Multi-part work
10 мин reading
I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от панелните блокове – от всеки мъничък детайл се усещаше дъхът на утринна свежест, дори и на надежда, може би.
Но все пак тук имаше един огромен проблем, а именно фактът, че Лора – нашата главна героиня, още спеше или по-точно лежеше със затворени очи и не ставаше от леглото си, въпреки че алармата ѝ вече звъня няколко пъти. Как не ѝ се ставаше, как не ѝ се ходеше на училище!? Би могла да каже, че е болна и да си вземе бележка от лекарката, но в този случай майка ѝ щеше да я накара да стои вкъщи. Как не ѝ се стоеше вкъщи!? И как не искаше да лъже майка си… Но не беше лъжа, че не се чувства добре. Не се чувстваше на мястото си нито на училище, нито вкъщи, нито където и да е. А можеше и да не ѝ казв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Любомира Нанева All rights reserved.

Random works
: ??:??