Jul 1, 2018, 1:25 PM  

Кървав вой 

  Prose » Narratives
831 1 1
62 min reading
1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все още прибраха животните си, тук-там някои се уговаряха за утрешната работа, която ги чакаше, а сетне един по един и се скриваха в домовете си за почивка след дългия работен ден. Не след дълго човешката суетня утихна.
Натъмня, някой звяр от гората се провикваше – дали от глад, дали за да предупреди други да се пазят от излязъл на лов хищник.
В реката проблясъците на прескачащите се риби се разредиха и водите скоро се укротиха, само хор жаби продължиха да крякат шумно.
Лятната нощ се плъзна с обичайната си мекота, луната извиваше тънка снага в небето, което вече се бе нашарило със звезди.
Благун живееше сам накрай селото, дори малко извън него и се броеше последната къща преди ширналото се докъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГФСтоилов All rights reserved.

Random works
: ??:??