1.07.2018 г., 13:25 ч.  

Кървав вой 

  Проза » Разкази
824 1 1
62 мин за четене
1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все още прибраха животните си, тук-там някои се уговаряха за утрешната работа, която ги чакаше, а сетне един по един и се скриваха в домовете си за почивка след дългия работен ден. Не след дълго човешката суетня утихна.
Натъмня, някой звяр от гората се провикваше – дали от глад, дали за да предупреди други да се пазят от излязъл на лов хищник.
В реката проблясъците на прескачащите се риби се разредиха и водите скоро се укротиха, само хор жаби продължиха да крякат шумно.
Лятната нощ се плъзна с обичайната си мекота, луната извиваше тънка снага в небето, което вече се бе нашарило със звезди.
Благун живееше сам накрай селото, дори малко извън него и се броеше последната къща преди ширналото се докъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??