1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе около стените на града в търсене на пролука, през която да навее пустинен прах. Увереше ли се, че няма да намери такава, както обикновено щеше да се заеме с трансформирането на гърбиците на дюните. На сутринта околността трябваше да изглежда същата както стотици други дни, но със стотици малки изменения.
Алтар чакаше нощта да отмине, за да влезе със зората в града Ишмалия, крепостта на древен фанатично вярващ в Троизма род – определящ и разполагаш със животите на всички хора по тези земи. Високите стени с фолиобетонно покритие го пазеха от нежелани гости като пустинни лъвове, глутници хиени и кристални скорпиони. Също и не позволяваха на окъснял пътник да влезе след часа на залеза и неумоли ...