ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът им да не е този някой, нито пък има вина спрямо него за нещо. Идваха дребни търговци и мошеници, черпеха се с охота и със същата охота се биеха, не решили сметките си. Каква ли още измет не идваше тук. Но парите не говорят от къде са дошли, от кой джоб са, здрав, или скъсан. Кръчмарят печелеше добре, обирайки пияниците и не го интересуваше съдбата на тези хора, защо са побоищата им, какво е в душата им. Влезе нов посетител. Облеклото му беше чисто, спретнато, но предвоенна мода. Явно този човек не бе успял да се приспособи към новата следвоенна обстановка и си бе останал предишния, или пък средствата не му достигаха, което пак е същото. Не е намерил мястото си в ерархичната стълбица на новот ...