3 min reading
Знаех, че е невъзможно, това беше лудост, абсурд, грешка или кой знае какво, някакъв кошмар, мистика, може би съзнателно умопомрачение, гавра с моята личност, идиотизъм, беше в разрез с всичко реално на този свят...Не можеше да е истина.Нямаше право да бъде истина...То не се побира в човешките представи, още по - малко в моята глава, то е вид предателство, подла игра, някаква заблуда - такава, каквато би могла да ме убие, ако повярвам в нея...Затова тичах и се опитвах да не мисля.Но мислите сами мислеха, те се натпреварваха да рисуват картини, една от друга по - истински, а съзнанието ми конвулсивно се гърчеше, премаляло от страх...Вече от никого нищо не исках.Просто знаех какво ми трябва и рано или късно щях да го намеря.Аз стисках в ръката си своето бъдеще ... или своята смърт.В себе си носех низ от спомени, носех своето деветнайсетгодишно тяло, носех своето уж реално съществуване....Аз бях човек и живеех сред хора..Имах приятели...Имах роднини...О, господи.А наистина ли имах роднини ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up