Кърваво Доказателство

12 jun 2005, 23:27

Prosa

1640 0 3

3 мин за четене

Знаех, че е невъзможно, това беше лудост, абсурд, грешка или кой знае какво, някакъв кошмар, мистика, може би съзнателно умопомрачение, гавра с моята личност, идиотизъм, беше в разрез с всичко реално на този свят...Не можеше да е истина.Нямаше право да бъде истина...То не се побира в човешките представи, още по - малко в моята глава, то е вид предателство, подла игра, някаква заблуда - такава, каквато би могла да ме убие, ако повярвам в нея...Затова тичах и се опитвах да не мисля.Но мислите сами мислеха, те се натпреварваха да рисуват картини, една от друга по - истински, а съзнанието ми конвулсивно се гърчеше, премаляло от страх...Вече от никого нищо не исках.Просто знаех какво ми трябва и рано или късно щях да го намеря.Аз стисках в ръката си своето бъдеще ... или своята смърт.В себе си носех низ от спомени, носех своето деветнайсетгодишно тяло, носех своето уж реално съществуване....Аз бях човек и живеех сред хора..Имах приятели...Имах роднини...О, господи.А наистина ли имах роднини?Истински ли бяха моите приятели?Дали наистина живеех сред хора и всъщност човек ли съм аз?...Откъде съм дошъл?...Защо? ... Отговорът беше в ръката ми - твърд, хладен - стисках го и знаех, че скоро ще разбера.Вече нищо не можеше да ми попречи.Бях длъжен да разбера - в името на жената, която до вчера наричах "майка", която живя до мен осемнайсет години и която, предполагам е живяла още толкова преди това...Не знам откъде се е взела.Мога ли да бъда сигурен в нещо след всичко , което се случи...Кое какво доказва?Беше ненормално, наистина, беше твърде нагло, беше невероятно, противоречеше на целия ми досегашен живот...Но то не беше разказано, аз го видях и оттук нататък моята цел остана една.Аз трябваше да знам дали съм човек, трябваше да разбера откъде идвам...и за какъв дявол съм живял.Праг, който исках да прекрача, за да съм наясно.Измама ...Заблуда...Кошмар. Никога не съм предполагал, че моето минало в един момент ще се окаже илюзия, че моята собствена майка е...Но не, разбира се, тя не е машина, тя не може да бъде друго, освен един обикновен човек, какво от това, че обикновените хора се разлагат след смърта си, какво от това,че имат само един мозък, какво от това...Как можех да знам, що за вътрешности е имала жената , която ме е отгледала, нали ме обичаше, нали ме хранеше, нали се грижеше за мен, така, както всички майки по света се грижат за децата си...Защо трябваше да умира?Защо беше нужно да катастрофира, защо по този начин, защо така безжалостно прекърши живота ми, кой съм аз сега, какъв съм?Тичах - не помних от колко време тичах, но тичах Градът сигурно отдавна беше останал зад гърба ми, чувах тишината да кънти с ритъма на сърцето ми..., а сълзите бавно умираха, побелели от студ.Скоро слънцето щеше да позлати хоризонта на изток, нощта щеше да престане да драска гърдите ми със стоманени нокти, мракът щеше да се свие - подобно дух под силата на собственото си терзание ...А аз щях да бъда сигурен.Може би никога нямаше да разбера къде е баща ми, жив ли е, имало ли го е въобще някога.Може би нямаше да разбера кой е построил майка ми..Но щях да разбера кой съм аз.
Първият слънчев лъч блесна в острието на ножа.Кръвта - топла и тъмна, се стече по ръката ми, обагри дланта ми, проточи се в многобройни струйки и закапа по тревата.Мисълта ми секна, а инстинктът ми се пробуди.Отпуснах юмрука си...Знаех.Толкова пъти бях виждал тази кръв...Нима не се бях наранявал, нима като малък не бях ходил все с ожулени колена...Нима не чуствах себе си? Но сега аз нямах майка, защото беше мъртва и защото в тялото й не течеше кръв...Защото в тялото й никога не е текла кръв.Тя беше жена, някаква жена, поне външно, но всъщност тя беше нещо друго, различно, аз нямах нищо общо с нея...В мен имаше кръв.И тази кръв изтичаше , бавно, капка по капка, течеше и попиваше в пръста...
След три дни ме откриха.
Отдавна бях мъртъв, нямаше съмнение.Само дето не бях се разложил...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivelina_ivanova_i (Ивелина Иванова)

2007-02-11T22:59:02+02:00

Незнам дали част от нписаното не е истина,но... е много красиво
Insect- (Христо Иванов)

2005-06-18T16:36:44+03:00

благодаря
lorella_g (Глория Огнянова)

2005-06-15T09:45:03+03:00

Незнам какво е,едва ли се е случило,защото иначе нямаше да е написано тук ..но е много,много красиво.. Има мъка,но понякога на човек му е малко нужна.. перфектно е !