Sep 25, 2021, 1:33 PM

Късен урок 

  Prose » Narratives
1220 10 40
2 min reading
Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. Не! Надеждата умира с нас, но никога преди нас.
Мислех се за силна жена, която винаги е знаела какво иска. А може би съм живяла с илюзията, че знам какво искам, че съм силна. Във всеки живот има една превратна точка, която преобръща света ни.
Всичко при мен бе подредено и следваше своя ход. Жена с амбиции и ясни планове за бъдещето. Но... както се случва в повечето романи има едно, но. Появи се Тя! По-силна от мен, по-амбициозна и безцеремонна. Нахлу в живота ми, без покана, без да пита. Настани се в тялото ми, легна в леглото, превзе мислите. Започна да краде от съня ми и от минутите живот предначертани на земята. Трошах се! Ронех се като изпръхнала есенна пръст. Всяка вечер се чувствах кат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??