Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. Не! Надеждата умира с нас, но никога преди нас.
Мислех се за силна жена, която винаги е знаела какво иска. А може би съм живяла с илюзията, че знам какво искам, че съм силна. Във всеки живот има една превратна точка, която преобръща света ни.
Всичко при мен бе подредено и следваше своя ход. Жена с амбиции и ясни планове за бъдещето. Но... както се случва в повечето романи има едно, но. Появи се Тя! По-силна от мен, по-амбициозна и безцеремонна. Нахлу в живота ми, без покана, без да пита. Настани се в тялото ми, легна в леглото, превзе мислите. Започна да краде от съня ми и от минутите живот предначертани на земята. Трошах се! Ронех се като изпръхнала есенна пръст. Всяка вечер се чувствах кат ...