3 min reading
Те слязоха едновременно от влака, от съседните врати на двата скачени
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и неутолим копнеж.
И „изгарящо” мисълта съжаление, че са изпуснали запознанството, по време на
пътуването.
Какво се беше случило в този вълшебен миг? Мимолетна тръпка, игра на мисълта
или емоция, която би се превърнала в трайно чувство?
Нямаше време за реакция, нито възможност за контакт. Бяха изпуснали момента .
... Крачката, може би съдбовната, един към друг, във въздуха увисна, щом
дочуха две весели детски гласчета: „Мамо! “, „Тате! “ и топлата детска прегръдка
обви раменете им. Изпратиха си по един прощален поглед през детското рамо и всеки се отправи към другия родител, стоящ на перона, очакващ завръщането им. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up