Те слязоха едновременно от влака, от съседните врати на двата скачени
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и неутолим копнеж.
И „изгарящо” мисълта съжаление, че са изпуснали запознанството, по време на
пътуването.
Какво се беше случило в този вълшебен миг? Мимолетна тръпка, игра на мисълта
или емоция, която би се превърнала в трайно чувство?
Нямаше време за реакция, нито възможност за контакт. Бяха изпуснали момента .
... Крачката, може би съдбовната, един към друг, във въздуха увисна, щом
дочуха две весели детски гласчета: „Мамо! “, „Тате! “ и топлата детска прегръдка
обви раменете им. Изпратиха си по един прощален поглед през детското рамо и всеки се отправи към другия родител, стоящ на перона, очакващ завръщането им. ...