Имало едно време едно далечно царство-государство, в което властвала Оранжевата гвардия. Като всяка оранжева гвардия и тази си имала своите специфични задачи – на този да счупи главата, на онзи да палне къщата, на трети да секвестира житцето. Но в тази гвардия не членували земеделци, нито дори прости селяни, които по цял прекопават доматите, ами видни интелектуалци и майстори на перото. Изпълнявали те своята мисия и се придържали към древния принцип “вържи попа да е мирно селото”, нищо че селото въобще не било бунтовно, а и попът бил отдавна разпопен. Официалното название на гвардията било тринитротолуен, но народът галенко им викал тринити, сиреч троицата. И наистина на една света троица приличали те: Синът все врещял, че го разпъват на кръст, което пък давало повод на Отецът да мръщи вежди и да плаши със Содом и Гомор, а Светият дух… е, Светият дух се реел над всичко това под формата на бял гълъб и си търсел поредната девица, на която да разясни концепцията за непорочното зачатие.
И ...