4 min reading
Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В далечината се виждаха вятърни перки, издигнали се високо и навяващи спомени.
Житата леко се поклащаха от лекия ветрец.
И в цялото това спокойствие, тази тишина, която говори толкова много, се чу далечен шум. Задаваше се кола. Тя се движеше бавно по сухия асфалт, тук-там се срещаше някоя дупка. Тя продължи, а после спря в една малка уличка. От колата излязоха жена, мъж и две дечица. Те бяха момиче на 12 и момче на 9. Затичаха се по алеята, а слънчогледите отстрани весело им прошепнаха нещо. Майката и бащата бавно започнаха да се разхождат и да се наслаждават на прекрасния изгрев.
Те отиваха към къщата, където живееха бабата и дядото. Децата радостно тичаха към нея, знаеха, че ги очаква поредн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up