Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В далечината се виждаха вятърни перки, издигнали се високо и навяващи спомени.
Житата леко се поклащаха от лекия ветрец.
И в цялото това спокойствие, тази тишина, която говори толкова много, се чу далечен шум. Задаваше се кола. Тя се движеше бавно по сухия асфалт, тук-там се срещаше някоя дупка. Тя продължи, а после спря в една малка уличка. От колата излязоха жена, мъж и две дечица. Те бяха момиче на 12 и момче на 9. Затичаха се по алеята, а слънчогледите отстрани весело им прошепнаха нещо. Майката и бащата бавно започнаха да се разхождат и да се наслаждават на прекрасния изгрев.
Те отиваха към къщата, където живееха бабата и дядото. Децата радостно тичаха към нея, знаеха, че ги очаква поредн ...