Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете стягащи я в сух пясъчен обков. Непокорната мощ на Леамианар разчиташе и на топящите се снегове откъм северната страна на скалните масиви, опасващи необятната площ на планините. Планини, чиито хребети съчетаваха буйна зеленина, в контраст с пустите прашни склонове прорязващи сърцевината им. Сърцевината на Драганероу.
Легендите за величието на недостъпните, на пръв поглед Планини Драганероу предшестваха тези за страшните битки водели се сред платата в подножието им. Отломките от ерозиралите върхове, наслоени и образували огромен блок от пясъчник, предоставяли обширна територия за сражения между народите имали куража да прекосят пустошта деляща ги от редицата масиви. Оцелели през изнурителните се ...