Rups
10 results
Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя - ...
  508 
Стоим си с теб двамката в мрака,
покрай нас пролетя креслива сврака.
Седим, седим, кротичко си седим -
от време на време тихичко бръмчим.
Падна жълъд зрял на моята глава, ...
  576 
Захвърлено стоиш в ъгъла самичко,
с пухкава, но клюмнала главица.
Две ушенца малки, без едно оченце.
Кажи: кога изостави те твоето детенце?
А си играеше по цели дни с тебе само, ...
  942 
Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка.
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен.
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтърк ...
  723 
Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...
  590 
Детектив Зрънчо прелисти записките си. Не помнеше снощи да си е водил бележки, но за всеки случай. Старост, нерадост. Ако не си записваш почти всичко, рискуваш да се изгубиш като стръкче сено в купа с игли. Тц, не. Нищо. Сред пожълтелите странички нищичко не се споменаваше.. нито за разлистени банан ...
  792 
- "Хей, момко!"
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...
  782 
"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...
  748 
Ру надигна шишето ром за сетен път и блажено изхълца. Потръпна леко и се огледа. Улиците бяха празни в топлата пролетна вечер. Нямаше хора, всички се бяха прибрали и сигурно отдавна бяха вечеряли. Повечето от тях вече заспиваха - дали пред телевизора, дали в леглата си. Току се чуваше някой вик в по ...
  1041 
Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...
  726 
Random works
: ??:??