2 min reading
Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото в реалността, неразбрани от обществото, но винаги заинтригувани от него.
Така вървеше момчето-сянка, но в един миг всичко се промени. Пред него се появи същество способно да го откъсне от дълбоките мисли, да го накара да се усмихне. Той я видя като същество, защото никой човек не би могъл да притежава такава красота. Дългите й червено-черни коси падаха чак до раменете, бузите й бяха поруменели от студа, кафявите й очи искряха с надежда, но тази надежда сякаш водеше непосилна битка с тъгата. Коя беше тя? Дали беше истинска или само плод на въображението? Нямаше време за мислене, тя вече изчезваше, качвайки се на близкия тролей.
В този момент инстинкта се активира. Той трябваше да разбере коя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up