8 min reading
ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше данък на разни суеверия. Дамян беше разумен и земен човек, толкова земен, че вече трета нощ ровеше в земята, сякаш да открие семето на своя род.
Не семе, друго търсеше. Най-сетне сънят му потвърди мълвата, дълголетната легенда, която като зрънца на броеница се предаваше от поколение на поколение в рода му. Легендата за съкровището, заровено в нивата до бараката, където слагаха сечивата, кирките и лопатите. Нивата не беше голяма, но раждаше много – каквото и да посееш, все никне и хубаво става. Беше в текезесето, после в аптеката я вкараха, после я върнаха на бащата на Дамян, той уж на аренда я даде, ама мошеник се оказа арендаторът – ни пари даваше, ни олио, ни пшеница. Вече повече от десет го ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up