1 min reading
Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, докато той продължавал своя вихрен танц върху него. Всеки път въжеиграчът опъвал все по-високо и по-високо своето въже, като по този начин успял да достигне до онази граница, при която поникват крила…
И действително – на гърба му, точно под раменете, се появили някакви малки и нежни, обвити в мек пух крилца – досущ като на току-що излюпено птиче.
Хората обаче не искали да повярват в тях и започнали да убеждават въжеиграча, че ако крилата му са наистина истински, той трябва да полети с тях! А той, бедният, все отказвал, защото се боял за своите мънички, мънички крила…
Но тъй като желанието на публиката е свещено, дошъл денят, в който въжеиграчът бил задължен да полети. Стигайки до средата на въже ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up