Оптимистична история на българския народ

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.

А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали отлично земеделието и животновъдството, затова не ги и работели, ами разчитали от другаде да се снабдят.

Е, някакъв владетел се опитвал да ги накара да работят, но сред народа веднага се надигнали ропот и предателство. Така дошъл врагът. Ама българите били хитри - веднага затворили вратите на крепостите си и се направили, че ги няма. Сетне прогонили врага, че и в държавата му отишли. Войнствен народ били. Никога не почивали, макар че околните племена ги молели за това.

Иначе били много умни. Те измислили интелекта и скромността. Обаче, сетне размислили и ги закрили. То и в религията им било казано: "Бог измислил българина, той измислил другото". Пътем измислили китайците, те пък измислили милиарда. А сетне се наложило да измислят и презерватива, за да не измислят два милиарда.

Абе, с две думи - факт е, че българинът, измислил, каквото измислил. Останалото го добавили сетне политиците му.

И изобщо - оптимистична е историята за народа български. Особено ако човек се зачете в предизборните обещания на кандидатите за депутатските кюфтета...

Само един проблем исторически стои пред българина - щом след по-малко от един мандат от чешмите ще тече мед и масло, с какво ще се мие сутрин?

Оная история - пръчките

Извикал хан Кубрат синовете си -  със зор ги откъснал от започналия вече дележ на ханството, хазната и харема. Събрал ги, за да им даде последния си завет. Говорил им той кратко, гледайки с любов откритите им скучаещи очи. Накрая им показал сноп пръчки. Те се понамръщили:

- Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, та госпожата в детската градина още ни го е разказвала…

Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка – не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал… Нищо! Пръчката устояла.

Тогава ханът рекъл на най-големия да вземе снопа и го строши. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.

Зяпнали синовете.

- Те това е народът – рекъл ханът – Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото… и веднага са твои… Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно… А после ги обвържете с няколко здрави обещания и надежди – и стават на чудесна метла, с която можеш всичко да замиташ след себе си…

Около истината за прабългарските паметници.

Хан Телериг беснееше. Нямаше и съмнение – верният му боил Охсун беше предател. И как да не повярва, като лично главният жрец тайно му го съобщи.

Охсун беше посечен...

На другия месец хан Телериг разкри, че без съмнение главният жрец е предател. И как да не повярва на разкритието, като лично кавхан Дохтун му го съобщи.

Главният жрец беше посечен.

На невинния верен Охсун беше вдигнат паметник...

След още месец хан Телериг беше вън от себе си от гняв. Оказа се, че верният му кавхан Дохтун без съмнение е предател. И как да не повярва на изобличението, като лично таркан Цок му го съобщи.

Кавхан Дохтун беше посечен.

На невинния главен жрец вдигнаха паметник...

След месец хан Телериг беше като отровен заради разкритието, че...

Така България беше покрита с прабългарски паметници.

Юнашко-пазарна легенда

На вратата се почука и влезе секретарката.

- Кралевич, търси те делегация…

Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера.

Влязоха неколцина опърпани селяни и се бухнаха на колене на килима.

- Ти баща, ти майка…Спаси ни, Марко Кралевити…Пак тоя Муса Кеседжия дойде… Пак граби… Пак бие… Пак откара хубавите моми в робство, пък за нас остави…

Крали Марко се намръщи. Той знаеше – трябва да се спазва ритуала, но все пак… Пък и време губеха.

- Седнете на пейката, седнете де… Така…Сега – поред! Значи дошъл е отново оня Кеседжия?

Селяните се смъкнаха на пода, но той с нетърпелив жест им посочи пейката.

- Ами – ще взема мерки…Ей сега да си видя програмата, че много съм зает – що разбойници трябва да гоня…Докато прелетя до другия край на България, Шарколията изпогуби подковите си…

Дрънна с камбанката, момата надникна.

- Дай да видим органайзера!

Отвори му тя дебелата, подвързана с телешка кожа книга и юнакът се зачете:

- Утре трябва Дете Дукатинче да преследвам, вдругиден Сюлейман Кръвопиеца, сряда е за Кешиш Първан… Ха! Значи, в петък имам два часа по обяд, тъкмо ще ходя с Хюснито да се коля – ще мина и през ваше село…

Селяците пак се бухнаха напреде му.

- Ооооо, славни юнако… Песни ще ти направим, легенди ще разказваме, паметник ще вдигнем…

Крали Марко се позасмя:

- Бе, хора, не си давайте толкова зор! Работата ми е такава – българския народ да пазя, злодеите да наказвам…

Най-възрастният плахо каза:

- Пък за платата…

- Вие си знаете – прекъсна го юнакът – най-напред при секретарката, после в касата и с документите при главния побирчия.

- Ох, бедни сме… – въздъхнаха в хор селяците.

- Знам, знам… Затова и отбивка ви правя от 5%. Тъкмо има промоция на юначеството другата седмица – и за вас ще важи. Вижте там колко трябва, ДДС-то да не забравите, режийни за мен, коня и самодивата…

Пъшкайки и охкайки, молителите излязоха. В движение вадеха някакви парцалчета, ровеха, събираха паричките.

Крали Марко седна, сипна си чаша мляко – по време на работа не пиеше, с пари борави, това да не ти е сабя да размахваш…

Чу се похлопване на задната вратичка, прикрита зад шкафа. Надникна черна глава, а след нея целият човек влезе.

- О, Муса! Здрасти! Къде ходиш, какво правиш? Една одринска бяла ракия? – предложи Крали Марко.

Кеседжията гаврътна чашката, па рече:

- Гледам – ония от Злокучене са идвали пак…

Марко кимна. Нямаше нужда да обсъждат, знаеха си спатиите, познаваха правилата на бизнеса.

- Кога да те чакам?

- В петъка ще мина. И нали си знаеш? Друм – да те няма…Но преди това – малко саби ще початкаме, със стрели ще се замеряме…

Мусата се понамръщи:

- Ама внимавай, ей! Миналия път така ме халоса…

- Бизнес – нищо лично! – смутено вдигна рамене юнакът – Увличам се понякога, пък нали и истинско да е…

После се сети.

- Муса, ти си минал и през Тръненик, Колибите, Малка мътна бара… Така нещо…А?

Мусата тръсна мустаци, извади от пояса една кесия. Но Марко го спря с ръка.

- Чакай! Това е по друга линия. Иди при секретарката – да го заведе като дарение. И не в пари – да го пише зоб за Шарколия, смазка за сабята, боя за ризницата… Щото нещо взеха да мърморят разни там…

- Че дай им адресите – настръхнаха чак веждите на арапина.

- И това ще стане, и това… Най-напред наредба срещу злословниците да напиша, пък после и мерки ще вземем… Те с тая слободия на приказките скоро и свобода от нас ще поискат!

И юнакът български ядно дръпна мустаците си, пък извади павурчето и наля две ракии.

Че то ако човек спазва винаги правилата – не в приказките, във вицовете няма да остане.