Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- доволен на софийското летище. Отидох с няколко часа по- рано (винаги правя така когато ще ходя някъде, да не би да тръгнат без мен :) ), минах граничния контрол (аве, да попитам- при проверка винаги ли ръцете на митничарите са толкова палави или просто тоя, който ме провери нещо ме харесваше, ха-ха ?) и с типичната за мен отвеяност без малко вместо на самолета за Барселона, да се кача на самолета за Париж (но това е друга история :) )...
Полетът мина добре. Е, стюардесите бяха леко досадни (да ве, да - ще им давам няколко евра за една вафла :) ) и след около два часа през илюминатора съзрях очертанията на финалната спирка от пътуването ми. Моите хора ме посрещнаха и настаниха. Нощите минаваха бър ...