19 min reading
…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа преди обяд и последната мисъл в съзнанието ми беше, че това е чудесно. След това съм спала непробудно до сутринта. Като казвам сутринта, имам предвид седем часа, по-късно от това не мога да спя.
Утрото надникна в прозореца ми. Спя без да спускам пердета. Това е интересен навик според една приятелка. Блокът срещу жилището ми беше по-нисък и нямаше опасност някой да ме вижда дори на осветление. Можеше да се излежавам малко, но това не беше в стила ми рано сутрин. Направих сутрешния тоалет и се заех с лека гимнастика, съзнавах, че много съм се отпуснала. В Ловеч тренирах усилено три пъти в седмицата, но тук всичко минаваше само с малко гимнастика сутрин. Съвсем ще изляза от форма. Но като погле ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up