Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да попитам някъде за работа. Задачи колкото искаш. Някои от тях – неотложни.
Някакъв мъж продаваше хляб в една градинка. Седеше на пейка, а пред него в пластмасова зелена касетка се мъдреха хлебчета. В баничарката близо до него имаше още. Пробвах си късмета но този път не ми се усмихна. Сигурно още спеше. Явно трябваше да почакам още докато се събуди. Не се получи като при хлебарницата във високопланинското село. Най-вероятно човека играеше ролята на прекупвач и един хляб му се виждаше много да подари.
Успях да намеря и строителен обект. Хора се трудеха извършвайки различни действия. Попитах първия обърнал ми внимание. Не разбирах езика, но бях научил думата за работа. В комуната няма как да н ...