Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволите става… Обърканият ми мозък даде заето…не проумявах… изтичах навън от колибата и целият ми стомах се преобърна и се изля във водата на езерото. Разтреперах се като лист. Стоварих се на брега и си захлупих очите с длани. Идваше ми да пищя от безсилие… 
       Какво? Какво да правя? Накиснат съм…За глупак ли ме взема, Ирен?

          Извадих една цигара и я запалих с усилие. Ръцете ми подскачаха трескаво. После ме хвана страхът, парализиращ страх ми стисна гърлото, не можех да дишам… като риба на сухо… започнах бавно да вдишвам дълбоко и да издишвам…едно, две, три….десет…Ами ако убиецът е наблизо?  Заозъртах се, но хич не ми дойде на ума да взема бинокъла.
         Стоях близо час, докато се съвзема малко и умът ми се размърда все пак… 
       Кой е убил Олга? Ирен е пратила след мен убиец като е видяла, че съм колеблив, за да е сигурна, че работата ще се свърши… Да се чупя? Аки избягам, все някога ще намерят Олга тук, ще разпитат приятеля ми Майк, той ще им каже ,че двамата идваме тук, ще ме извикат, ще задават въпроси…Май трябва да я извадя от там… А защо Ирен е пратила някого? Може да не иска да ми даде останалите пари и убиецът да се отърве и от мен, след като разчистя трупа?
        Втрещих се отново след последната ми мисъл. Може би сега ме наблюдава от някъде, а аз не го виждам?
        Влязох вътре и въпреки отвращението от кръвта, извадих ножа. Беше моят нож. Измих го в езерото и го прибрах в раницата. Подкарах към града и купих препарати за почистване, гумени ръкавици, подочистачка, найлонови торби. Мих и търках като луд, докато изчистя. Заливах с препарати и подът блесна. Изтрих дръжката на вратата с препарат, чистих навсякъде, където съм докосвал…Всички боклуци от почистването завързах в найлонова торба и я метнах в багажника.
       Сега какво да правя трупа? То езерото е дълбоко, ама нямам лодка, а не мога да го хвърля до брега? 
          Изчаках да се стъмни. И мислех, ли мислех…Главата започна да ми звъни от вътре, като разцепена камбана…
            Увих трупа в едно одеяло, после още в едно, найлон и го завързах хубаво. Постелих найлон в багажника на колата. Метнах го в багажника. Заключих колибата, оставих ключа на мястото в процепа и подкарах по магистралата.

    Не съм докосвал Олга без ръкавици, така че няма оставени отпечатъци, да се надявам, че не е останал някой косъм от мен… е, нали бях с маска за ски и шапка… 
            Натисках педала до дупка. После ми щракна да не ме спрат за превишена скорост и намалих. Реших да карам и ако всичко е наред до два часа ще съм в пустинята Невада. Там ще я хвърля в каньона. После три часа до Ел Ей. Карам, а сърцето ми поскача като лудо. Хвърлям по някой поглед в огледалото, отзад не се вижда опашка да ме следи. Запалих пак цигара с треперещи пръсти. 
          Наближих до пустинята, влях се от магистралата по един второстепенен път и пак газ…Заоглеждах се, да не подмина табелата за каньона. Внимателно се пристроих и поех натам. Карах бавно, камънаци се препречваха, да не спукам някоя гума на този зор и наближих близо да каньона. Спрях. Слязох от колата. Заозъртах се. Няма жива душа. 
                         Само аз, Олга и пустинята. 
            Сложих си пак ръкавиците. Издърпах трупа и го пуснах в каньона. Чух как се прекатурва и пада в пропастта. После затъркалях едри камъни към каньона и ги чувах как се стоварват в урвата. Беше тъмно не можех да видя дали съм я затрупал. До сутринта имаше два -три часа, докато слънцето изгрее. Какво да правя? Искаше ми се, да изчезвам от тук, но не бях сигурен, дали е затрупан трупа. Седнах в колата да пуша и да чакам утрото. Нощта тъмна…зловеща . Няма луна, няма звезди, само мрак. Непрогледен мрак, който пълзи и в душата ми…Потръпвам пак. Страхът не ме пуска.                

                   Смъртта се рее над пустинята, сяда на седалката до мен, вре си злобното лице в очите ми…хили се с беззъбата си уста…Зъзна… Заключих се в колата, свих се и затворих очи. Чакам смъртта да ме вземе… Умирам ли? Или съм превъртял? И пак вдишвай, издишай, задръж дъха, вдишай…
          Изтърколиха се часовете и слънцето изгря. Не умрях все пак. Размърдах се. Погледнах надолу и видях, че не е покрита изцяло с камъни. Сложих ръкавиците и затъркалях камъни. Затрупах добре. Не се вижда нищо подозрително. Камара камъни и под нея, каквото е останало от Олга…
                    Свърши се! Не съм убиец…Не я убих аз…аз само я погребах…
          Оправдавах се вътрешно…Омалях от напрежението и от работата. Метнах се на колата и потеглих. Очите ми се залепваха за сън. Пустинята си беше пустош ,не срещнах кола по този второстепен път. Озъртах се като подплашен заек и накрая се влях по магистралата. После ми дойде на ума да се върна и подпаля колибата.
………………………………………………………………………
     Самюел обичаше екшъна. Насилието и кръвта го опияняваха. Като бивш тюлен живееше на макс…За него беше детска игра да прережи гърлото на Олга и да гледа ужасените и очи. Тя беше онемяла, после замята глава…разбра какво ще стане…Сам обичаше смъртта, страха и предизвикателствата. Това го правеше истински жив…Изгаряше от нетърпение да се обади на Ирен, но се бяха разбрали без телефонни разговори. Какво ли прави Ирен? Пече си сладкото задниче на яхтата…
      Зачака да видя реакцията на Ник. Като го видя да изхвърчава от колибата, изплашен и разтреперан от страх, Сам се ухили. Потисна смехът си и захапа юмрук да не издаде. Презираше страхливците. Нямаше нищо по-жалко от малодушен страхопъзльо...
         После го следва навсякъде, но на безопасно разстояние. Оня глупак се оглеждаше нервно, но не го забеляза. Разходиха се до града, после обратно в колибата, после пак на път…
                      Свива към каньона, значи тук ще я изхвърли…
    Спря  джипа си зад една скала и легна тихо на земята. Извади оптиката за нощно виждане и загледа как Ник хвърли вързопа в урвата. Можеше да го застреля със снайпера си,но е прекалено лесно, не професионално, играта щеше да свърши, а той умираше да е по-дълго…тръпката да е повече…Обичаше да преследва плячката…да си играят на котка и мишка…Така, че загледа как Ник се качва в колата и отпуска глава на волана.
        На разсъмване тръгна рано и отби в близост до магистралата. Чакаше го да се появи и да се влее след него.
       Кара още два часа, а оня глупак така и не разбра. Оставяше няколко коли пред себе си. Като свиха към езерото видя Ник да подпалва колибата. Време беше да се отърве от него. Беше тих като котка. Издебна го и се присламчи зад гърба му безшумно. 
………………………………………………………………………………………
     
           Излязох от магистралата и свърнах към първия град. Изхвърлих торбата с боклуците и найлона в един контейнер за смет в града. Чудех се дали да не изхвърля и ножа, но реших да не го хвърлям. Спрях на една бензиностанция да заредя и купих 4-5 галона с бензин.           После подкарах обратно към колибата. Още два часа пътувах нататък, но трябваше да я подпаля. Гледал съм филми, където дори и капка кръв да е пролята и изчистена, като дойдат ченгетата и посипят с някакъв препарат, всичко светва като коледна елха. 
         Влетях в колибата, разплисках  2 галона бензина и излязох. Драснах клечката. Огънят лумна като хала. Само два галона стигнаха да  запращяха гредите, дървената колиба гореше. Пламъците се издигаха от всички краища на колибата.  
          Извинявай, Майк, че я подпалих, но трябваше да се отърва от кръвта, приятелю…А колко хубаво ни беше да идваме тук за риба…
        Мислех си, че трябва моят лекар да ми пише болничен лист за пет дни, за да има алиби. Ще лежа поне три дни в клиниката му… Срещу сто-двеста долара ще ме хоспитализира за всичките пет дни дори и на луната…
           Трябва да поемам към западното крайбрежие
           Време беше да се разправям с тази кучка, Ирен…
            Обърнах се и тогава го видях…ножът замахна към мен…

                   Следва…..