Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволите става… Обърканият ми мозък даде заето…не проумявах… изтичах навън от колибата и целият ми стомах се преобърна и се изля във водата на езерото. Разтреперах се като лист. Стоварих се на брега и си захлупих очите с длани. Идваше ми да пищя от безсилие…
Какво? Какво да правя? Накиснат съм…За глупак ли ме взема, Ирен?
Извадих една цигара и я запалих с усилие. Ръцете ми подскачаха трескаво. После ме хвана страхът, парализиращ страх ми стисна гърлото, не можех да дишам… като риба на сухо… започнах бавно да вдишвам дълбоко и да издишвам…едно, две, три….десет…Ами ако убиецът е наблизо? Заозъртах се, но хич не ми дойде на ума да взема бинокъла.
Стоях близо час, докато се съвзема малко и умът ми се ...