"Трябва да минаваме на коледен режим!..."
детски бисер
Картина първа.
Началото на приключението.
Остъклена с винкел тераса на панелен блок в квартал на града. Някои от крилата са отворени. На простора се веят гащи без щипки по тях. Има всякакви – детски боксерки с костенурките нинджа, прашки с дантелки, червени пликчета на черни точки, като калинки, мъжки слип с полугола мацка, гонена от тигър, яркозелени с плодове и зеленчуци и т. н.
В един момент обаче излезе ураганен вятър, разхвърчаха се листа и клони, раздрънчаха прозорци, разсвириха се аларми на коли. Вятърът нахлу в терасата, подбра гащите и те...полетяха!...Но не поотделно, а в ято – като птици, които отлитат на Юг – нали все пак принадлежаха на едно и също семейство.
И така летяха те, и летяха, и летяха над градове и села, над гори и планини, над морета, езера и реки. Когато се измориха, решиха да си намерят някое дърво, по което да накацат, за да си починат. И започнаха да се спускат, и да се спускат, и да се спускат над едно ...