Ще напиша писмо. Лично до президента. Той и аз. На четири очи. Без посредници. Президентът на Република България и аз, обикновеният гражданин и драскач. В него ще опиша успехите и неуспехите си с жените.
- Ти си кръгъл идиот – прошепна Нанита, докато слизаше от мен.- Нима мислиш, че ще ти обърне внимание, старче. Та той получава десетки писма на ден.
Нанита е старо мое гадже, от времето, когато пишех по 240 думи на ден. Има обувки на високи токчета, ръждивокестенява коса и извънбрачен син, който отглежда сама. В неделя свири на цигулка. По празниците готви лазаня и се грижи за старото си куче. Извеждайки го на чист въздух се отбива при мен, смучи го както трябва и ми взима двайсетачка. Двайсетачка, с която купува храна на нея, кучето и детето. Понякога това е забавно - поне в началото. Гледах я, докато се обличаше. Беше една сбъдната мечта. Най-сетне получавах онова, за което мечтаех в гимназията - глътка оргазъм с хубаво момиче, което се къпе редовно, обича италианска храна и пъшка неистово по време на секс.Непременно щях да я спомена в писмото до президента.
Тя кръстоса крака и ме погледна втренчено. Полата й се повдигна.
- Имаш хубави крака, Нанита. По-хубави са от краката на учителката по музика, в която бях влюбен преди. Внимавай само да не прегориш в секса. В тази работа понякога е нужен и такт.
Избърсах се с носната си кърпа. Отидох до банята, измих се и пуснах водата от казанчето. Нямах нищо против това да се случва всеки ден до края на живота ми. Мисля, че не знаеш кога сексът с една жена ще стане безинтересен. Сякаш сте женени от години. И решаваш да го разнообразиш като напишеш писмо до президента. Макар че той едва ли се интересува от вас, защото го прави по същия начин. Кучешката. Или както и да е. Стига да носи удовлетворение и наслада.
- Смяташ ли, че ще те разбере?- попита Нанита.
- Ами трудно е да се каже. Да не забравяме, че и той е човек като нас.
Пет дни по-късно тя се появи с бутилка червено вино, носеше и две огромни чаши. Съблече се бавно и седна на ръба на леглото.
- Имаш ли отговор на писмото?- попита нетърпеливо Нанита.
Бях го изпратил в началото на месеца. Жената в пощата ме погледна уплашено, сякаш исках да я изнасиля на бюрото й. Приличаше на жена повече от всяка друга. Прибрах се вкъщи, сипах си вино и си ударих една в банята. Бях първият мъж поет, който го прави в моята баня. Сега не ме интересуваше отговора на президента. Нямах представа какво ще се случи по-нататък, но бях доволен от себе си. Хората без морал като мен се считат за по-свободни от другите. Мастурбират навсякъде, не вярват в Христос, а ако са писатели, не им остава време за писане от такива неща. Точно такъв бях аз в този предиобед - гуляйджия и развратник. Невежа, който не знае как да стигне до рая. Защото рай няма. Навсякъде около нас е ад. Ад, изпълнен с нечистотии и лайна. Купчина лайна, от които ти призлява, драйфаш в банята, измиваш се и започваш отново. Крепи те само вярата в жените, които споделят леглото ти, пушат от джойнта ти, носят дрехите ти и пият от виното ти. Докато една щура идея може да стъжни дните ти. Като това писмо до президента. Лично. Очи в очи. Тет-а-тет. Без отговор в миналото ти. Защото президентът има важни държавни дела и не му е до твоите женички. Само че едва ли знае какво се случва в една стая, отдалечена на стотици километри от него с един пияница писател и разведена жена, която има незаконен син, куче и готви лазаня по празниците. И по-добре, защото може да поиска да е на твоето място. А на теб не ти се услажда президентския пост. Прекалено важно нещо е. А ти не обичаш важните неща. Смяташ, че маловажните крепят света. За теб. От бутилка вино в неделя до белия лист в понеделник. Прекрасно е, че можеш да се радваш на тях. Все още.
© Янко All rights reserved.