Ще напиша писмо. Лично до президента. Той и аз. На четири очи. Без посредници. Президентът на Република България и аз, обикновеният гражданин и драскач. В него ще опиша успехите и неуспехите си с жените.
- Ти си кръгъл идиот – прошепна Нанита, докато слизаше от мен.- Нима мислиш, че ще ти обърне внимание, старче. Та той получава десетки писма на ден.
Нанита е старо мое гадже, от времето, когато пишех по 240 думи на ден. Има обувки на високи токчета, ръждивокестенява коса и извънбрачен син, който отглежда сама. В неделя свири на цигулка. По празниците готви лазаня и се грижи за старото си куче. Извеждайки го на чист въздух се отбива при мен, смучи го както трябва и ми взима двайсетачка. Двайсетачка, с която купува храна на нея, кучето и детето. Понякога това е забавно - поне в началото. Гледах я, докато се обличаше. Беше една сбъдната мечта. Най-сетне получавах онова, за което мечтаех в гимназията - глътка оргазъм с хубаво момиче, което се къпе редовно, обича италианска храна и пъшка не ...