Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. София ми се виждаше нереално празна, въпреки че почти не успявах да фокусирам нищо, тъй като мислите ми бяха в хаос.
Пълен и неконтролируем хаос. Нямаше да мога да се справя. Никак нямаше да видя края на тази мисия.
Извадих телефона от Теодор и за момент ми мина през главата да извадя онази игла с приспивателно и да приспя себе си, но в секундата, в която ми хрумна, тръснах стреснат глава. Какви си ги мислех?!
Никакви обаждания, бе казал хакерът. Добре, щях да им напиша съобщение, в което казвах, че се отказвам и смятам да избягам за Бахамите. Поколебах се малко, след това започнах да пиша.
„Казаха ми да дойда утре. Някой може ли да ме вземе от Сердика?”.
Е, не написах точно това, което ми се ...