Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Разсмях се, въпреки че жегата все още ме мъчеше. Тормозеше ме да излезе, да се излее върху всички хора по света, всичките тези грозни овце. И най-вече, Виктория.
Ангел се усмихна леко.
-Знам, господарю.
-Сега със сигурност се разкъсва. Кого да спаси по-напред, хората на моста или хората пред общината, които викат името й? – засмях се още един път, докато наблюдавах уплашените хора пред градската община. – аз съм гениален, Ангеле. Гениален.
-Ще ги избием ли все пак? – попита Ангел с басовия си тембър – обещали сме им, че няма да пострадат, ако ни подкрепят.
-Да... но те... ха-ха-ха... не ни подкрепят – продължих да се смея аз. Ангел ме загледа сериозно.
-Вие ги заплашихте, за да го направят, г ...