Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се отдръпна или пък да я прегърна в отговор.
Тя ме стисна в прегръдката си, а моите мисли избягаха за момент към Дарина. Очите й, които ме гледаха, сега ми се видяха като вик от Отвъдното. Ръцете ми бавно се вдигнаха и докоснаха гърба на Виктория. Тя се притисна по-силно в мен и аз я обгърнах с ръце.
После ме пусна, без да ме поглежда в очите. Сърцето ми беше хвърлено в ступор, опитваше се да ме измъчва с вина, която не можех да пренебрегна. Не трябваше да се докосвам до Виктория, никога повече. Тя тръгна напред през полето, явно имаше нужда от няколко мига разходка, за да проясни мислите си. Пуснах алармата на колата и я последвах на около един метър зад нея.
Тя се спря след малко и се обърна ...