Лирическа история

    Поетесата Ахинора понечи да се усмихне. Видя някаква повлекана, на която ластикът на гащите се скъса и съвсем естествено те се свлякоха между краката ѝ. Не стига това, ами повлеканата взе, че се спъна в тях и се пльосна по корем в някаква кал. Народът около нея се изпонатръшка да се смее, а някои дори се притекоха на помощ на пострадалата. Едни я бършеха с носни кърпи, а по-изпадналите мъже и нахлузваха изсулените гащи. Та по този повод Ахинора се усмихна, ама бързо се съвзе и кривна в първата улица, белки гледката попремине. Ще се зачудите защо споменатата поетеса се посвени да разтегне уста в усмивка, па макар и по такъв повод. Ами тя беше такава лиричка, че ум да ви зайде! Пишеше едни такива сърцераздирателни, умопомрачителни любовни стихове. Като ги четеше човек, му идеше да отърчи при поетесата, да я прегърне съжалително и в унисон с нейното настроение, да ревне. От жал, че авторката все изоставена, самотна, недолюбена или любена, па заметена нанякъде. Голяма тъга, голямо чудо! Дори ѝ казваха Рицарката на печалния образ, защото народното умотворение не можа да роди нещо по-оригинално. 

    По тази причина поетесата Ахинора се вживя в рицарското си звание и не смееше да изрази грам радост. Ами ако някой почитател я срещне, а тя се хили като изоглавена, какво ще си рече! Ако вземе, та се влюби сполучливо, ще разочарова половината свят! Затова Ахито (така ѝ казваха свойски ) живееше според стиховете, които диплеше ден след ден, месец след месец…та години! Примерно, седне да пие кафе, и си  представи, как онзи идиот ( измислен естествено ) е бил тук, тя е направила кафе, а той е отприпкал при „другата”! Бодне я в сърцето и …веднага грабва молива! Мискинин мръсен, неверник проклет, тя ще му върти кафета, а той… До нея винаги имаше подострен молив и тетрадка с широки редове. Или пък вземе да налага качамак, защото много го обичаше. Тогава музата я отвеждаше в мрачната мелница, където мливарят е мелил царевицата, а до него еднокраката му жена, останала инвалид поради ревността на мливаря. И сълзите рукваха! Защото мливарят бил изедник, пък жена му носела нежна душа, срещнала някой  загорял селски хубавец, дошъл по работа и те ти сакатлъка! И Ахито почваше да ги реди едни сълзи, яде качемак, реди стихове, после си  сръбне мътеница да прокара храната и пак пише…

    Така и минаваха дните, потънала в лирика, съзерцаване на разни поетични обекти, среднощни сподавени въздишки и други мероприятия, съпътстващи писачите на стихове. Да можеше да му отпусне края, да хване някое гадже да я поокърши малко, че откак спътникът в живота ѝ отпраши на майната си с някаква си, тя се тешеше с рими и умуваше над ямбове  и хореи.

     Но както се казва, всичко е до време и все някога идва момент, когато нещо те изпраска и те ти случка. Една вечер, когато Ахито се дивеше над чуждите стихоплетства, попадна над едни излияния, от които аха и да ревне. Като че не и стигаха нейните терзания! Едва се сдържа да не зарони сълзи, ама се сети, че клавиатурата може да подгизне от сълзи и да я повреди, та се овладя. Ама едва устиска до края. И какво мислите имаше най-отдолу? Име на мъж! Моля ви се! Страдалец! Изоставен, Прелъстен! Като мазна баничка , нахапана, нехаресана и хвърлена в боклука. Та и той така! Сърцето да ти скъса! Без да се помайва, Ахито му пусна един лайк и емотиконче с плачещо човече. После му пусна покана за приятелство. Той прие. Ми как! Нежен до немай къде, а и тя не пада по долу! Ще си реват двамцата на воля, ще си споделят терзанията в рими и те така ще се тешат. По-нататък се почна една преписка по творчески въпроси, по уточняване на препинателните знаци и все такива много важни неща, засягащи двамата творци. Като всичко това беше претакано по няколко пъти, Ахито и Радослав (така се казваше онзи стохотворец с разплаканата, изтерзана, самотна, неразбрана и още куп такива определения душа.) преминаха на други теми, засягащи по-интимни неща. И така, от дума на дума, се разбра, че тоя Радо бил мъж под чехъл! Ама като казваме под чехъл, то си е кротка работа. Тоя чехъл бил направо ботуш! От железобетон, ако някой се е сетил да направи такъв. Ако не се е сетил, това го е направила Муца, явяваща се като жена на Радо. Взели се някога не знам си защо, народили три деца, Муца решила, че това и дава предимство при водене на четата и взела най-крути мерки да хване юздите така, че да не ги изпуска. Децата били дребна работа. Тях не се налагало да прекършва ами си ги възпитала в обожание към личността ѝ. Нещо като Рамзес била, само дето не изискала пирамида да ѝ построят. Радослав взел да роптае, но бунтът бил потушен в зародиш! Ама като казваме потушен, това означава, че   Радо бил принизен до ниво по-ниско от тревата, по-тихо от водата в блатото. Иначе пък дишал! Да речем, че Муца му е турила лимит на дишането, ще сбъркаме, защото можел да диша в какъвто си ритъм иска. Оная се вслушвала в споменатия ритъм и според това гадаела за вътрешните настроение. Да речем, Радо се задъхвал. Значи или е ядосан, или сдържа гняв или току виж му се е приискало нещо сексуално и понеже го няма на среща, сподавя желанията с дишане. По-тази причина Муца му давала да диша на воля, ама повече за да слухти за настроенията.

    В един такъв подтиснат ден, Радо си дремел над лаптопа, ронел сълзи над някакви стихове и попаднал на едно такова на Ахито. Ахнал веднага! Нещо му трепнало. По разните органи, но не е важно по кои точно. Взели да си цъкат лайкчета, после ги подкрепили със сърчица, прегърнати човечета, докато не сменили по някоя и друга стихотворна новина. Работата потръгнала, стиховете заваляли като пролетен дъжд, а римите им  взели такива размери, че се оформял многотомник. В една такава вечер, когато Муца хъркала, щото си била хапнала добре свинско с кисело зеле и две чаши червено вино, Радо очаквал трепетно нов стих от Ахито. Не щеш ли, тя пък взела, та му предложила да си включат скайпа и да се видят. Видели се. Ахнали! Леле, рекъл той, к'ва си хубава, като роза си! И веднага взел да римува. Въй, рекла тя –  и ти не падаш по-долу! Каква осанка, какви очи, какъв алаброс! Работата потръгнала. Взели да се виждат по-често, да въздишат замечтано, да ронят сълзи от мъка, че не може да се пипнат на живо. И Ахито, като по-загоряла, защото нямала мъж, една вечер му предложила да ѝ дойде на гости, пък каквото ще да става. Радо, чието желание така набъбнало, та забравил за Муца, взел, та и обещал. Ще дойда, ама чак до Бургас ми е далеко, дай да се видим на  средата на пътя. Позамислила се Ахито, взела да смята къде е средата, като как ще стане тая среща… Уточнявали, гледали се, пращали си целувки, посвещавали си стихове… До откат! Не, докато една вечер Муца не се събудила от напъни за малка нужда и не хванала Радо на местопрестъплението. Минавала благоверната край притворената врата и какво да чуе. Нейната собственост в лицето на Радо и прилежащите към него органи редял едни любовни слова и било повече от очевидно, че в стаята няма никой. Надникнала Муца и какво да види. На екрана на лаптопа се виждала непозната жена, която ронела щастливи сълзи и шепнела в захлас как ще го прегръща, обича, милва и други тинтири минтири, арсенал и на двата пола, опитващи се да кандърдисат другия за волни изпълнения в кревата.

    Следващата картина е по-интересна от сгащването на местопрестъплението. Както Радо си седял срещу любимата и я гледал в унес, видял, как Ахито се втрещила и взела да крещи „ Внимавай, залегни!”  Зад главата на влюбения поет се надвесила със страшна сила Муца. Грабнала го за алаброса и го завъртяла в пирует. После го подметнала по пода, очертали се някакви салта, столът бил строшен на две, нощната лампа останала по арматура, вазата с цвете се намерила под леглото и настанала втората минута. Ей такава бързина развила Муца.

   - Любов ще ми въртиш по интернет! Стихове ще ми пишеш! Сластно ще ми въздишаш! Мизерник нееден! – втората минута започнала с нови пируети и подмятания по пода.

   - Аз да му готвя, да го пера и да му сгъвам гащите, чорапите да  прибирам, а той ще ми виси по нощите с поетеси да беседва!!!  

   - Защо,  защо е това злъчно отношение? – успял да се вмъкне в ситуацията Радо, но благоверната пуснала финален откос:

    - Ей сега ще видиш как ще ти променя душевния облик! – и треснала лаптопа на пода.

    Поразен от логиката ѝ, среднощния любовник и майстор на римувания словоред свел виновно глава и решил да си затрае. Решимостта му беше отслабена до крайност, любовта се замота из стомаха, после мина през крайниците и отиде, та се не видя.

   Горе долу така завършила тая история, защото Радо доброволно приел робството и пълния отчет за всяко свое действие. Ако питате какво стана с Ахито? Е няма как! Поетът си остава поет! Пак си пише, ама някак  си по-прибрано, с което даваше да се разбере, че няма нищо против да въздиша с повод, дори и да ѝ излезе име на любовчийка. А когато се сещала за Радо, плюела в пазва и си казвала „Тюх, добре че не се вързах на оная работа за срещата!”

   Латинка МИНКОВА