Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамерявам да не се отъждествявам с нетленните личности, слизащи при хората само по голяма нужда. Имам доказателства за глупостта Му и съм решен да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя със свидетелства твърденията си.
Но такъв процес е невъзможен, нали няма на земята съд над божия, законодателство над религиозното и власт над закона. Всъщност истината е точно обратната – сред човечеството цялата власт е тази над закона, божии заповеди не съществуват, доколкото не са нормативно закрепени, а моралът е опиум, предназначен да затъпи болката от посредствеността и несъвършенството. Постпещерната цивилизация е създала цял куп пещерни правила, за да не се откъсне от ог ...