Глава трета
Сценарият
На следващия ден наистина ми звънна този г-н Хоган и поиска да се видим. Нямах причина да му отказвам, напротив, чувствах се виновна и задължена. За момент се зачудих не трябваше ли да съм поласкана, че Джеръми Хоган ми определи среща, лично ми звънна по телефона. Колко ли млади жени бяха луди по него, а на мен ми изглеждаше като съвсем нормален мъж – един от многото, един като всички. Не умеех да оценявам малките знаци, които ми пращаше Вселената. Дали да не започнех да им обръщам внимание? Достатъчно информация имах вече, получена директно от своето вътре, по някакъв начин съдбата ме водеше за ръчичка, а аз нищо не бях сторила, за да заслужа това. Така диктуваше по-силната част от съществото ми. За първи път в живота си усещах непреодолимостта на нещо, което предстоеше и не зависеше по никакъв начин от мен. Изпитах страх и не му се противопоставих, оставих го да ме завладее, да проникне до костите, да изтече през вените ми, приех го и се отпуснах в ръцете на Бог ...