Apr 30, 2019, 12:38 PM

 Листо на вятъра - 6 

  Prose » Novels
1144 3 3
Multi-part work « to contents
11 мин reading
Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в ягодите, те ми стигат до коленете, аз си късам сладките червени плодчета и ги слагам в устата си безметежно. Взимам си ягода и се оглеждам да видя хората около мен. Отхапвам и засмуквам соковете, не е като оня вкус от детството, но все пак е вълшебен плод, няма как да не е хубава. Един господин през масата ме наблюдава, без да се притеснява, че го забелязвам. Малко ми е неприятно, въпреки че той не е никак зле, дори минава за хубав. По дяволите, аз съм невидима, защо ме гледа? Джак Гилън се приближава усмихнат. Само него познавам по име. Усмихвам се и аз насреща му и си взимам още една ягода.
– Елена, вие сте чужденка, неопитна с тукашните мъже, а тези хора са разглезени, свикнали са да получав ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Mariya Grigorova All rights reserved.

Произведението е включено в:
  2102 
Random works
: ??:??