Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в ягодите, те ми стигат до коленете, аз си късам сладките червени плодчета и ги слагам в устата си безметежно. Взимам си ягода и се оглеждам да видя хората около мен. Отхапвам и засмуквам соковете, не е като оня вкус от детството, но все пак е вълшебен плод, няма как да не е хубава. Един господин през масата ме наблюдава, без да се притеснява, че го забелязвам. Малко ми е неприятно, въпреки че той не е никак зле, дори минава за хубав. По дяволите, аз съм невидима, защо ме гледа? Джак Гилън се приближава усмихнат. Само него познавам по име. Усмихвам се и аз насреща му и си взимам още една ягода.
– Елена, вие сте чужденка, неопитна с тукашните мъже, а тези хора са разглезени, свикнали са да получават всичко, което поискат. Не им позволявайте да си помислят, че може да сте следващата им жертва, особено на тези, които Ви гледат като хищници! – и Джак извърта глава към мъжа отсреща, който продължава да ме наблюдава подпрял брадичка с ръка и показалец върху устата си.
Така ли? Боже, това ли означавало? Чак ми личи колко съм боса, това не е добре.
– Благодаря! – казвам. – Не ми харесва мисълта да съм нечия плячка, но не обърнах внимание.
– О, не, Елена, видяхте го, но не разпознахте знаците. Което е приятно качество, особено в очите на мъж, но на Вас може да навреди. В тези среди всички са обиграни. Да се появи красива жена като Вас и тя да е нещо свежо, различно от стереотипа за маниашка перфектност, е като да хвърлиш прясно месо сред акулите, извинявай за грубото сравнение, те ще станат агресивни. Ако влезете в екипа, как ще Ви опазя!
Какви ги дрънка този приятен човек? Аз и акулите, как пък не! Не ме ли вижда? И продължава да говори за екипа. Искам ли това? Питам се наистина ли ще направя това.
– Колебая се, Джак – забравям да съм любезна, чувствам го близък.
– Не бързай! Хоган е нетърпелив, но той е като дете. Каквито и глупости да прави, не може да не му простиш. Ти си помисли колкото трябва! Ще ти изпратя по имейла договор, прочети го добре! И те моля, не се влияй от Джеръми! Той няма да ти налети като онзи там, но сам не знае какво иска.
– Защо всички ми говорят за него? – не сдържам въпроса си.
Джак малко се изненадва, после се разсмива.
– Не виждаш ли, Елена?
Явно е, че не виждам, нали затова попитах.
– Той те харесва. Не като хищник. Може и да не е сигурен още, но откакто те е видял, подлуди куп хора, а и теб самата.
– Така значи – опасявах се от такъв отговор. – Джак, искам да те помоля, ако видиш, че някой има по-особено отношение към мен, да ми казваш! Виждаш колко съм зле в това. Вече имаш моето доверие, благодаря ти! – казвам и се повдигам да го целуна по бузата.
Джак е като Дядо Коледа, предизвиква неотложно желание да му се порадвам. Не изглежда така, но има същото внушение. Двете звезди се присъединяват към нас.
– Видя ли, Джеръми, не знаеш как да се извиниш, и ще ти я измъкнат, докато се размотаваш – продължава да го поднася Мейс. – И нито нея бих обвинил, нито Джак, вземи се в ръце!
– Не и Джак! – Хоган прави гримаса и играе, че е ранен смъртно. – И ти ли, Бруте?
Тези хора се забавляват, но защо аз ставам обект на разиграване? Няма ли по-интересни неща тук? Взимам си друга ягода и отхапвам. Обръщам се към Джак:
– Няма ли на това събиране достатъчно жени? – и му намигам. – Доколкото виждам, всички останали са хубавици. Аз си намерих кавалер, хем новачка – и го хващам под ръка, – а тези господа тук, звезди уж, цяла вечер ли ще си гукат един на друг? Единственото им оправдание за липсата на ентусиазъм пред великолепните дами е, че не са спали заради ей този тук – мятам белтъци към Хоган, но погледът ми спира в ризата на Сам и се смущавам.
– Така изглежда, скъпа – отговаря ми Джак и виждам как сдържа смеха си, а няма да успее дълго. – Е, господа, все пак съм директор на продукцията, примирете се, момичето е за мен.
– Ще трябва да ме убедиш да участвам, скъпи – обръщам се към него. – Все още не съм се съгласила, но признавам, че да ми поднесеш две уморени звезди за начало, е добре. Точка за теб.
Навеждам се заговорнически към него, но достатъчно силно казвам:
– Не са спали, изчакай ги да пийнат по още едно, и ще е идеалният момент да договориш с тях каквито условия сметнеш за изгодни.
Вече никой не може да се сдържа. През смях продължават контрашеги и настава голяма веселба. Поглеждам онзи мъж, за когото Джак ме предупреди – дори не се усмихва, само хвърля коси погледи към нас. Побиват ме тръпки.
– Ще ми станеш ли асистент, Елена? – казва Хоган.
– Това е… Какво е това – предложение за работа? – питам недоумяващо.
Става ми жал за него, като си спомням какво ми каза Джак. О, Джеръми!
– Просто ми хрумна.
– С договор ли? – питам го на майтап, защото не знам какво да отговоря.
– С каквото кажеш, както и когато кажеш.
Това вече не ми харесва, опитвам се да прикрия горчивата си физиономия. Мейс гледа в мен. О, не, видял е това, а не успявам да се скрия зад усмивка. Защо ме интересува какво ще си помисли той, тъпа ли съм? Той е Сам Мейс.
Запознават ме с другите хора, включително и с акулата. Някои от тях запомням, други не, въпреки че се опитвам. Какви са тези жени бе, с токчетата са по-високи от мъжете! Това ли е еталонът? Само една е със среден ръст и пак е малко по-висока от мен, а останалите я гледат отгоре сякаш със снизхождение, че дори и без. В сравнение с тях изглеждам като миньонче, а не съм чак. Мен не ме гледат така, по-скоро с любопитство, очевидно не ме вземат за конкуренция. И правилно, аз изглеждам като опушена до тях, и не заради ръста, но заради всичко останало – разпиляната коса, най-безличното сако, джинсите (как можах да дойда с тях), слабите ми кокалести ръце без маникюр, липсата на пласт шпакловка по лицето. Приличам на разхождаща кучето си смотана интелектуалка, кофти усещане. Но пък аз съм си точно такава – не обръщам внимание на вида си. Защо да се изненадвам от усещането си тогава? Заради него ли?
Някои от гостите танцуват. Аз не се отделям от Джак – комфортно ми е с него, но най-вече не искам Джеръми да се прилепи за мен. Джак не ме притеснява като Хоган и от него не ме удря ток като от Мейс. Разговаряме с други бъдещи участници в зараждащия се проект, а аз все повече се шашкам. Понеже само двамата изпълнители на главните роли са прочели целия текст, вечерта е нещо като презентация за останалите поканени, осъществена лично от Джеръми със съдействието на Сам. Те двамата имат добър синхрон. Някои от гостите имат въпроси и към мен. Мейс също, но знам, че няма да ги зададе сега, а аз очаквам именно тях. Обяснявам почти на всеослушание, каквото ме питат. Нередно е, но не ми е възможно да удържа погледа си, който постоянно търси него сред останалите, чак ме събира яд как не мога да се контролирам.
Какъв контрол бе, Елена? Смисълът и двигателят на всичко е в тази стая, твоят отговор на всички съмнения, на копнежите ти, той е жив, той е мъж, той е… всичко, просто Е, има го – омразния Мейс. Какво ли ще стане след края на тази вечер, ще си взема чантата и ще бързам да удавя възглавницата. Най-невъзможният от всички, това е той. Всички са звезди, той е звездата. Никого не мразя, само него. Боли ме, че е такъв, само за него ме боли. Как никога досега в живота си не се досетих, гледала съм го много пъти. Или се досещах, но не си признавам. И онова нещо в корема, и нежната ръчичка на съдбата, всичко е ясно сега. Но защо, защо да го намирам, като не може да се случи нищо? Просто е най-невероятното от всички неща. Ето, допускам, че приятелят му може да се е объркал, извор да вижда в мен. Ха, какъв абсурд! Но най-големият от всички абсурди във Вселената – неговата превъзнесена особа да ме намери и да ме види, никога! И аз не го искам. Как ще го искам, като не мога да го търпя. Никога!
Хващам се, че си припявам само с устни – това е по навик, когато съм самичка, си пея на глас. Забелязвам, че Хоган пие непрекъснато. Той се опитва да бъде мил с мен. Как да гледам красивото му лице със съжаление. Предлага ми храна, усмихва ми се, подкрепя ме с ръка на гърба, когато се обръщаме към друг гост, после става вглъбен и дистанциран. Не ми стига, че Мейс взриви световете ми, ами трябва да се съобразявам и с Джеръми сега. Вече не се съмнявам, че ме харесва. Той не е виновен за това, но защо продължава да пие? Свършва поредното парче и в паузата преди следващото чувам гласа на Мейс – да, защото бих го разпознала сред всички:
– Ще го направиш ли най-сетне? Спри да се наливаш! – и побутва Хоган напред.
Започва следващата песен. Джеръми пристъпва, като приплъзва ръце по панталона си и ме кани. Аз гледам отчаяно някъде в посоката, където знам, че трябва да стои Мейс. Няма начин, не мога да му откажа. Защо го поощряваш, Сам? Отиваме в средата на стаята и започваме да танцуваме.
Как може да буди такова съчувствие този човек! Поглежда ме, сега сме близо и виждам, че очите му са зачервени. На него дължа обрата в живота си.
– Благодаря, Джеръми!
– За кое, Елена?
– Ами не знам точно за кое, за всичко. Затова, че се появи онази вечер вкъщи, че отказа стария сценарий, че ме нави да пиша, ако не беше ме накарал… за партито сега, за предложенията ти за работа, които до момента са две, нищо че са необмислени и не знам дали ще ги приема.
– Аз пък ти благодаря, че го направи за мен! Никой не е правил подобно нещо за мен. За мен го направи, нали? – той прави пауза, очите му стават още по-червени и изпуска алкохолен дъх. – Кажи, че е само за мен! О, скъпа, аз съм такъв късметлия с теб. Мисля, че пих повече… и мисля, че сега ще те целуна, нищо че още сме пред хората – не мога да чакам повече. Защото те искам, скъпа.
Гледам го ужасена. Тялото ми се напряга, слагам ръце на гърдите му и ги изпъвам, в опит да го отблъсна, защото той се навежда. Оглеждам се за помощ – отчаяно. Търся с поглед Мейс или поне Джак, той е моето равновесие тази вечер. Не вярвам, че това се случва. Спираме да танцуваме и май изпадам в паника.
– Но ти не искаш, нали? – чувам го и въртя глава за не. – Тогава няма. Извинявай!
– Джеръми! – това е резкият глас на Сам зад мен. – Пусни я!
Хоган ме пуска и излизаме от останалите танцуващи. Сега усещам, че треперя.
– Какво правиш? – Мейс го пита нервно, но Хоган само върти глава, може би е пиян вече. – Какво направи той? – обръща се и към мен, но не искам да му обяснявам.
– Нищо… и се извини.
– За какво се извинява тогава? – гледа ме настоятелно със събрани вежди.
Свеждам поглед като ученичка:
– Няма проблем. Той доста пи може би… Виж го как изглежда, има нужда от помощ.
– Джеръми, ела! – казва Мейс с такъв суров глас, че настръхвам. После го повежда за лакът през стаята.
Но Хоган не е съгласен, о, не искам да става грозно. Другите забелязват, че става нещо. Добре, че идва Джак, той се озърта и ги проследява с поглед.
– Какво има? – ме пита. – Сълзи ли виждам?
Какви сълзи? Наистина ли имам? Взимам една салфетка и я натискам към очите си.
– Беше прав за Джеръми – отговарям му все пак. – Освен че нямало да ми налети.
– Ах, този… Мъж е, а се държи като хлапак. Обиди ли те?
– Не, не е проблем.
– Няма ли да танцуваш с твоя кавалер? – казва той и ми намига.
Джак се опитва да ме развесели, но поклащам глава да откажа. Целувам го по бузата и му благодаря за приятелството, което намерих тази вечер. Той е мил и се държи бащински.
– Къде е тоалетната? – го питам след малко, мачкайки нервно салфетката.
Джак ми сочи към вратата, където стои хубавата жена, която ме посрещна. Искам си чантата, а тя ми я изнася и ми пожелава приятна вечер. Тръгвам си. Ами – това беше. Вечерта приключва не просто безславно, тя завършва със сълзи, със срам. Сигурно няма да видя тези хора повече. Какъв ли кошмар ще е животът ми занапред? Да го докосна и той да е… А Хоган е свиня.