Тя беше една от милиардите мравки. Милиардна дроб от едно дишащо цяло. Погледнато от високо - нищо не значещо в големият поток от мравешки крачета, но все пак вмъкнато във верижната брънка, наречена буболечешко живуркане.Често я настъпваха, натискаха малката и главичка, подритваха я. Е, тя си живееше, мърдаше някак. Опитваше се да догони другите, но да не ги подминава. Само веднъж в бутаницата се намери най-отпред и неосъзнала дори, че е застанала на мястото на другите във веригата, започна да работи, както си знае и както я бяха учили. Нахапаха я, впиха толкова много отрова, че от милионният мравуняк, почти нямаше мравка, която да не реши, че е свършено с тази слаба и никому ненужна работничка. Щяха да пуснат друга, по- млада на нейно място и всичко щеше да си е постарому. Някои щяха да я помнят ден-два да въздишат, други щяха да я забравят веднага щом веригата се възстановеше, трети – просто щяха да си продължат, така , както досега - нито забелязали присъствието и, нито отчели отсъс ...