Jan 12, 2023, 9:51 PM

Лошо време няма 

  Prose » Narratives
661 2 5
9 min reading
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълна: от кабината на ватмана чак до отворените задни врати.
Повечето хора слязоха, а дебелият побелял човек, който се учуди на нервността на пътниците, продължаваше да чете вестника си, като от време на време натискаше очилата в краищата на разхлабените рамки.
– Едно дете е припаднало! – почти изкрещя ватманът, начумерен и ядосан от нещо, тресна вратата на кабината си и седна. След малко, като видя, че има доста объркани хора, които се двоумят дали да чакат или да слязат, извика отново: – Няма да тръгвам скоро! Да знаете!
Едва сега този с очилата вдигна глава и тревожно се огледа. Видя, че наблизо до неговата седалка се суетяха трима или четирима ядосани хора на неговата възраст, всеки с различ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??