2 min reading
/малки разкази без намеци/
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо момче, потрябваше разнообразие и от скука набиваше доброто момче, никой не гъкваше. Ни съседите, нито набитото…
Обаче, нещо му стана на бившето добро момче. Дали от вредни книги, дали от много мислене – но внезапно то реши, че е време за промени. Просто намисли да заприлича на дедите си, чиито снимки висяха на стената – с ордени и медали, юнашки изглед. На баща си – суров човек, при вида на когото даже лошото момче се пъхаше в първата попаднала му врата. На героите от вредните стари книги. На ония, чиито портрети висяха зад гърбовете на високопоставените чиновници, не смеещи да се обърнат от остатъчен срам…
И доброто момче отначало предупреди лошото, после не му позволи да извърши поредното ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up