Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди, и съсредоточено гледаха напред. Устните му бяха в права линия, нямаше никакво изражение на лицето като цяло, но личеше напрежение. Беше му доста нервно, но беше разбираемо, тъй като денят беше първият от новооткрития ловен сезон за дивеч. ... А той все пак беше най-добрият сред ловците от дружинката, нарекла се "Ястреби". Него наричаха "Хут", защото обикновено умъртвяваше жертвите си с един изстрел, улучвайки главата или друго слабо място, а ударът обикновено беше фатален за животното. Затова той не можеше да си позволява грешки, не можеше да загуби дългогодишната си репутация на перфектен ловец, на най-добрия.
В седем и двадесет минути Хут спря и остана неподвижен зад едно дърво. Голяма к ...