15 min reading
Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когато дойде на себе си, лежеше в болничната стая. Отсреща до леглото седеше едно от неговите момчета от охраната. В главата му се въртяха ситуации, варианти, спомени. Не можеше да си представи, че този път той ще е жертвата, а не ловеца. Значи някой не искаше да е между живите или просто отмъщение за убит. Започна да прехвърля в главата си имената на своите жертви, но те бяха толкова много. Освен това много други имаха възможността да го очистят. Но той беше винаги в сянка, поръчките приемаше лично само от един човек. Капитан Никола Мавродиев, бившият му ротен командир.
Не, не можеше да е той. Едва ли. Той го измъкна от калта и го направи човек, а и още можеше да го използва. Кой ли, кой...
Септември 1988 г.
Пред портала на поделението се беше събрала огромна група хора ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up