Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когато дойде на себе си, лежеше в болничната стая. Отсреща до леглото седеше едно от неговите момчета от охраната. В главата му се въртяха ситуации, варианти, спомени. Не можеше да си представи, че този път той ще е жертвата, а не ловеца. Значи някой не искаше да е между живите или просто отмъщение за убит. Започна да прехвърля в главата си имената на своите жертви, но те бяха толкова много. Освен това много други имаха възможността да го очистят. Но той беше винаги в сянка, поръчките приемаше лично само от един човек. Капитан Никола Мавродиев, бившият му ротен командир.
Не, не можеше да е той. Едва ли. Той го измъкна от калта и го направи човек, а и още можеше да го използва. Кой ли, кой...
Септември 1988 г.
Пред портала на поделението се беше събрала огромна група хора ...